Цветовете на електроизолационните ленти имат както функционална, така и предпазна цел в електрическите инсталации, като позволяват бързо идентифициране на фазите на проводниците, нива на напрежението и специфични приложения, като същевременно се съобразяват с индустриални стандарти и норми. Системата за цветово кодиране варира в зависимост от региона, но обикновено следва насоки, зададени от организации като NEC (Национален електротехнически кодекс) в САЩ, IEC (Международна електротехническа комисия) глобално и BS (Британски стандарти) във Великобритания, осигурявайки съгласуваност и намалявайки риска от грешки по време на монтаж, поддръжка и ремонти. Черният е най-често използваният цвят, който се прилага за обща изолация в ниско напрежение приложения (до 600V), включително увити съединения, групиране на проводници или изолация на нефазни проводници. Той не е специфичен по отношение на фаза, което го прави универсален за общо използване, когато цветовото маркиране не е критично. Бял и сив цвят често се използват за неутрални проводници, съобразявайки се с изискванията на NEC, според които неутралните жици трябва да се идентифицират с бял, сив цвят или три непрекъснати бели линии, което помага на електротехниците да различават неутралните от токовите проводници, за да се предотвратят къси съединения. Червени и оранжеви ленти обикновено се използват за високо напрежение (над 600V) или за обозначаване на фазни проводници в трифазни системи. В много региони червеното означава фаза А, докато оранжевото може да обозначава фаза В, въпреки че това варира в зависимост от страната – например в Европа често използваните цветове за фази са кафяв, черен и сив. Тези ярки цветове привличат вниманието към високорискови проводници, подобрявайки безопасността. Зелен цвят и зелен с жълти ивици са универсално приети като цветове за заземяващи (нулеви) проводници – критичен цвят за безопасност, който идентифицира проводници за защитно заземяване, предпазващи от токов удар чрез отвеждане на аварийни токове към земята. Този цветови код е стандартизиран глобално, намалявайки объркването в международни инсталации. Сини и жълти ленти имат различни приложения: син цвят често означава ниско напрежение за комуникационни проводници (например Ethernet, телефонни линии) или неутрални проводници в някои региони, докато жълтият може да обозначава фазни проводници, предупредителни ленти за опасни зони или временни връзки. Специални цветове като виолетов се използват за специфични приложения, например за идентифициране на изолирани заземителни вериги в чувствително оборудване (например медицински устройства), които изискват отделно заземяване, за да се избегне интерференция. Някои ленти използват комбинации от цветове или отпечатани означения (например стойности на напрежението) за по-голяма яснота. Например, черна лента с червени букви може да означава изолация за високо напрежение, докато ленти с ивици (например червени и бели) могат да обозначават специфични вериги. Изборът на цвят също взема под внимание екологични фактори: флуоресцентни цветове (например неоново жълт) се използват в зони с ниска осветеност за по-добра видимост, докато цветове с устойчивост на ултравиолетови лъчи предотвратяват избелияването при външни приложения. Спазването на стандартите за цветово кодиране е задължително в повечето юрисдикции, тъй като неправилната идентификация може да доведе до електрически инциденти, повреди на оборудването или нарушения на нормите. Електротехниците и монтажниците трябва да са запознати с регионални различия, за да осигурят съответствие, което прави избора на цвят на електроизолационните ленти основен елемент в безопасното и ефективно управление на електрическите системи.