Интегрирането на ядрена мрежа на BBU (Baseband Unit) се отнася до безпроблемното свързване на основните компоненти на BBU в 4G/5G радиодостъпни мрежи (RANs) с ядрената мрежа, което позволява ефективна предаване на данни, сигнализация и управление на мрежата. BBU обработва базовите сигнали от RRU (Remote Radio Units) и взаимодейства с ядрото чрез стандартизирани протоколи като S1 (за 4G) или NG (за 5G), което улеснява комуникацията между потребителското оборудване (UE) и функциите на ядрената мрежа (напр. AMF, SMF в 5G). Интеграцията включва установяването на връзки с висока пропускливост и ниско закъснение, обикновено чрез използване на оптични кабели или Ethernet с висока скорост, за да се справи с големите обеми данни от множество RRU, като изискванията за честотна лента се мащабират според броя на свърваните потребители и предоставяните услуги (напр. 5G NR поддържа до 20 Gbps на BBU). Синхронизацията е от съществено значение: BBU разчита на GPS или IEEE 1588 Precision Time Protocol (PTP), за да се синхронизира с времевите изисквания на ядрената мрежа, осигурявайки съгласувано предаване на сигнали в различните клетки. Виртуализацията, като ключова тенденция, интегрира функциите на BBU (напр. обработка на базов сигнал) във виртуализирана ядрена инфраструктура (vBBU), което намалява разходите за хардуер и позволява динамичното разпределяне на ресурси. Тази интеграция поддържа създаването на мрежови сегменти (network slicing), което позволява на BBU да приоритизира трафика за конкретни сегменти (напр. ниско закъснение за игри срещу висок капацитет за стрийминг), както е зададено от ядрото. Предимствата включват намалено закъснение (чрез минимизиране на стъпките на данните), опростено управление на мрежата чрез обединени системи за експлоатация и поддръжка (O&M) и подобрена мащабируемост за справяне с нарастващите потребителски изисквания. Предизвикателствата включват осигуряване на съвместимост между старите BBU и модерните ядрени мрежи, управление на увеличеното трафиково натоварване без задръствания и осигуряване на сигурност на интерфейса между BBU и ядрото срещу кибератаки. Успешната интеграция е критична за постигане на пълния потенциал на 5G, от подобрена мобилна широколента (eMBB) до ултранадеждна комуникация с ниско закъснение (URLLC).