Коаксиален кабел Надежден Медии за Трансмисия на РФ Сигнал

Тестването на коаксиален кабел е критичен процес, за да се гарантира неговото представяне, цялостност и подходящост за приложения като телевизионно излъчване, интернет връзка, спътникови комуникации и CCTV системи. Коаксиалните кабели, съставени от вътрешен проводник, изолиращ диелектрик, метална екранировка и външна обвивка, могат да имат проблеми като загуба на сигнал, несъответствие на импеданса, прекъсвания, къси съединения или интерференция, които намаляват представянето. Правилното тестване идентифицира тези проблеми, позволявайки поправки или подмяна преди монтиране или по време на диагностициране. Процесът включва няколко ключови стъпки и инструменти, всеки насочен към специфични аспекти на здравето на кабела. Преди да започнете тестовете, визуалната инспекция е първата стъпка. Проверете цялата дължина на кабела за физически повреди: търсете резки, пукнатини или прегъвания във външната обвивка, които могат да изложат екранировката на влага или интерференция. Проверете конекторите (напр. F тип, BNC, N тип) за корозия, огънати пинове или нестабилни фитинги, тъй като това са чести източници на загуба на сигнал. Уверете се, че конекторът е правилно опресован или завинтен, без пролуки между конектора и обвивката на кабела, които могат да позволят изтичане на сигнал. Всякакви видими повреди може да наложат подмяна или поправка преди да продължите с електронното тестване. Следващата стъпка е тестване за непрекъснатост, което потвърждава, че вътрешният проводник и екранировката са непрекъснати. За това се използва мултицет, настроен на режим непрекъснатост или съпротивление: докоснете единия щуп до вътрешния проводник на единия край на кабела и другия щуп до вътрешния проводник на противоположния край. Ниско съпротивление (близо до 0 ома) показва непрекъснатост; високо съпротивление (безкрайност) показва прекъсване във вътрешния проводник. Повторете процеса за екранировката, докосвайки щуповете до екранировката на двата края. Този тест потвърждава, че електрическата верига е непрекъсната, което е съществено за предаването на сигнала. Тестването на импеданса е критично, тъй като коаксиалните кабели са проектирани за определени стойности на импеданс (обикновено 50 ома за данни и RF приложения, 75 ома за видео и кабелно телевизиите), за да се предотврати отражението и загубата на сигнал. Измерването на импеданса се прави с измервател на импеданс или рефлектометър във времевата област (TDR), който измерва импеданса по дължината на кабела. TDR изпраща импулс по кабела и анализира отраженията: постоянният импеданс отразява минимален сигнал, докато несъответствие (напр. поради повреден диелектрик или конектор) причинява значително отражение, показвайки местоположението и сериозността на проблема. Например, показание от TDR, което показва връх в 10 метра, предполага несъответствие на импеданса в тази точка, вероятно от смачкан диелектрик или неправилно монтиран конектор. Загубата на сигнал, или затихване, се измерва с анализатор на мрежи или генератор на сигнал, използван заедно с измервател на мощност. Затихването се увеличава с дължината на кабела и честотата, така че тестовете трябва да се правят на честотите, на които кабелът ще работи (напр. 1 GHz за кабелно телевизиите). Свържете генератора на сигнал към единия край на кабела и измервателя на мощност към другия край; разликата между предадената и приетата мощност показва затихването в децибели (dB). Сравнете резултатите с техническите спецификации на кабела – прекомерно затихване може да показва повреден диелектрик, проникване на вода (което увеличава загубата) или лош конектор. Например, 30-метров кабел RG 6 трябва да има около 6 dB загуба при 1 GHz; показание от 12 dB показва проблем. Тестването за къси съединения е друга важна стъпка, тъй като късо между вътрешния проводник и екранировката причинява загуба на сигнал. Използвайки мултицет в режим на съпротивление, докоснете един щуп до вътрешния проводник и другия до екранировката на същия край на кабела. Ниско съпротивление показва късо, което може да бъде предизвикано от повреден диелектрик, който позволява контакт между проводника и екранировката, или от неизправен конектор. Къси съединения могат да възникнат и в точките на свързване, така че тествайте всяка точка поотделно, ако кабелът има няколко сегмента. Тестването за интерференция проверява за електромагнитна интерференция (EMI) или радиочестотна интерференция (RFI), които могат да повредят сигнала. Анализатор на спектър, свързан към кабела, засича нежелани сигнали в работния честотен диапазон. Алтернативно, в работна система, наблюдавайте за визуални артефакти (напр. сняг на телевизионния екран) или шум в аудиото, които показват интерференция. Това е особено важно за кабели, които минават близо до електрически линии или индустриално оборудване, тъй като EMI/RFI може да проникне в лошо екранирани кабели. За дълги кабели или тези, монтирани в стени, OTDR (оптичен рефлектометър във времевата област) не се използва за коаксиални кабели, но TDR е еквивалентният инструмент, както споменато по-горе, за локализиране на повреди без физически достъп. След поправки или инсталации, повторното тестване на всички параметри гарантира, че кабелът отговаря на стандартите за представяне. Документирането на резултатите от тестовете, включително дати, използвано оборудване и показания, осигурява базова линия за бъдещи сравнения, което помага при диагностицирането на повтарящи се проблеми. В заключение, тестването на коаксиален кабел включва визуална инспекция, проверка за непрекъснатост, измерване на импеданса, тестване за затихване, откриване на къси съединения и анализ на интерференцията, използвайки инструменти като мултицети, TDR, измерватели на мощност и анализатори на спектър, за да се осигури надеждно предаване на сигнал в неговото предвидено приложение.