Оптически трансceiver ядро за преобразуване на оптически електрически сигнали

Корелацията между скоростта и дължината на вълната на оптичния трансивър е ключова за оптичната комуникация, като влияе на интегритета на сигнала, разстоянието и капацитета. Трансивърите работят в диапазон от скорости (от 1 Gbps до 800 Gbps+) и дължини на вълната (от 850 nm до 1650 nm), като O, C и L диапазоните изпълняват различни роли. Тази връзка произлиза от поведението на светлината във влакното: затихване (загуба на сигнал) и дисперсия (разпространение на импулса). 850 nm има високо затихване (~2.5 dB/km), което го прави подходящ за кратки разстояния (≤300 m) в центрове за данни с многомодово влакно за 10 G/40 Gbps. 1310 nm и 1550 nm предлагат по-ниски загуби (~0.3–0.4 dB/km), което позволява по-големи разстояния – 1310 nm работи за 10 Gbps на 40 km (приблизително нулева дисперсия), докато 1550 nm/C-диапазонът (1530–1565 nm) минимизира загубите, като се комбинира с EDFA усилватели за дълги разстояния и високи скорости (400 G/800 Gbps на хиляди километри). По-високите скорости (400 G+ / 800 G+) са по-податливи на дисперсия. Те използват напреднала модулация (например 16QAM за 400 Gbps) с C-диапазона, където дисперсията е управляема. C-диапазонът поддържа и WDM/DWDM, като побира канали от 400 Gbps на 50 GHz разстояние, за да се увеличи капацитета. Приложенията определят избора: кратки разстояния използват 850 nm; средни разстояния (10–80 km) разчитат на 1310 nm/C-диапазон; дълги разстояния използват C/L-диапазон с когерентни трансивъри. Новите системи от 1.6 Tbps изследват разширения L-диапазон, за да избегнат натовареността на C-диапазона. Накратко, дължината на вълната определя обхвата и съвместимостта; по-високите скорости изискват управление на модулацията и дисперсията. Тази взаимовръзка оптимизира производителността на трансивърите в съответната среда.